ЗАЩО SASSIA?
Саси се появи преди много години, когато моят племенник все още се учеше да говори и ме наричаше Саси. Сега, след толкова години, го свързвам с много положителни и сладки емоции.
Sassia е тази, все още чиста част от душата ми, която бих искала да споделя с повече хора.
КОЯ Е САНЯ?
Родена в София, но достатъчно отдалечена от шумния живот в центъра и щастливо- близо до зелена Витоша. Природата, красотата й, допира на почвата, цветовете... всичко това ме зарежда с невероятна енергия.
Според мен, най-точно мога да отговоря на това, коя е Саня, като Ви разкажа малко по-лично и накратко за моят живот и интересите ми.
Първо и най-ценно за мен винаги е било семейството и домът. Говоря в единствено число, защото без първото, второто не може да функционира правилно и обратно.
Семейство : Дом = Душа : Тяло
Здравето е компонентът, без който щастието е недостижимо, и затова е изключително важна и винаги актуална тема в моят живот.
Природата, красотата й, допира на почвата, цветовете... всичко това ме зарежда с необяснима енергия и вяра, че за всяка болежка има лек и той се корени около нас.
Един луд музикален фен? Да, аз! Голямата страст към тежката музика е нещото разкриващо привидно тихата ми същност. За щастие на близките ми, музикант от мен няма да излезе! Страстта ми обаче, се изявява в силни децибели, изтичащи в тонове от жилището ми, които и без това са трудно поносими за околните, но макар и недостатък в очите на много хора, музиката е мой верен, понягога - вреден приятел, без който днес, нямаше да съм това което съм сега.
Изкуството обаче, съвсем не ме подмина. От малка рисувах "балеЛини", моята сестра учеше в Художествено училище по Приложни изкуства (сегашното НГПИ) и моливът все по-често беше и в моята ръката. Години по-късно, поех по нейния път. Графиката през онези щури тийн периоди, ми даваше единственото тихо и усамотено време, лично и само за мен. Шумът на графита - създател на щрихите върху бялото пространство... несравним!
За съжаление след гимназията, графиката остана на заден план и страстта към нея с годините отмина.
Открих, че порастването е капан!
Завъртя се живота и за мое щастие ме върна отново към изкуството, както мен, така и сестра ми, с която в момента сме колежки в Национална Художествена Академия в София. Сега работим по личното си ателие, правим сами керамичната си пещ, ремонтите и развиваме RedSirenART, нашето любимо, семейно "арт" пространство.
-Ще ви разкажа повече за това в друг пост
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Comentarios