ЗА МЕН

ЗАЩО SASSIA?

Саси се появи преди много години, когато моят племенник все още се учеше да говори и ме наричаше Саси. Сега, след толкова години, го свързвам с много положителни и сладки емоции.

Sassia е тази, все още чиста част от душата ми, която бих искала да споделя с повече хора.

КОЯ Е САНЯ?

Родена в София, но достатъчно отдалечена от шумния живот в центъра и щастливо- близо до зелена Витоша. Природата, красотата й, допира на почвата, цветовете... всичко това ме зарежда с невероятна енергия.

Според мен, най-точно мога да отговоря на това, коя е Саня, като Ви разкажа малко по-лично и накратко за моят живот и интересите ми.

Първо и най-ценно за мен винаги е било семейството и домът. Говоря в единствено число, защото без първото, второто не може да функционира правилно и обратно.

Семейство : Дом = Душа : Тяло

Здравето е компонентът, без който щастието е недостижимо, и затова е изключително важна и винаги актуална тема в моят живот.

Природата, красотата й, допира на почвата, цветовете... всичко това ме зарежда с необяснима енергия и вяра, че за всяка болежка има лек и той се корени около нас.

Един луд музикален фен? Да, аз! Голямата страст към тежката музика е нещото разкриващо привидно тихата ми същност. За щастие на близките ми, музикант от мен няма да излезе! Страстта ми обаче, се изявява в силни децибели, изтичащи в тонове от жилището ми, които и без това са трудно поносими за околните, но макар и недостатък в очите на много хора, музиката е мой верен, понягога - вреден приятел, без който днес, нямаше да съм това което съм сега.

Изкуството обаче, съвсем не ме подмина. От малка рисувах "балеЛини", моята сестра учеше в Художествено училище по Приложни изкуства (сегашното НГПИ) и моливът все по-често беше и в моята ръката. Години по-късно, поех по нейния път. Графиката през онези щури тийн периоди, ми даваше единственото тихо и усамотено време, лично и само за мен. Шумът на графита - създател на щрихите върху бялото пространство... несравним!

За съжаление след гимназията, графиката остана на заден план и страстта към нея с годините отмина.

Открих, че порастването е капан!

Завъртя се живота и за мое щастие ме върна отново към изкуството, както мен, така и сестра ми, с която в момента сме колежки в Национална Художествена Академия в София. Сега работим по личното си ателие, правим сами керамичната си пещ, ремонтите и развиваме RedSirenART, нашето любимо, семейно "арт" пространство.

-Ще ви разкажа повече за това в друг пост

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...